Настройът на "Mummer" на Джойс Килмър е мистериозен, чудесен и леко неспокоен. Костюмирана, маскирана фигура се явява у вратата на говорителя, създавайки интрига и любопитство. Говорителят е притегнат към мамъра, но се бои, генерирайки напрежение на очакване и тревога. Поемата завършва с мамъра, изчезнал в нощта, оставяйки оставащ се усещане за объркване и очарование.