Какво беше настроението в стихотворението кукер?

В поемата „Кукер“ от Джойс Килмър настроението е на мистерия и чудо. Стихотворението започва с описание на костюмирана фигура, кукер, който се появява на вратата на оратора. Кукерът е с маска и дълго наметало, а ораторът не вижда лицето му. Тази фигура създава атмосфера на интрига и любопитство, а говорещият се чуди кой е той и какво иска. Тонът на стихотворението също е на очакване и опасения. Говорещият е едновременно привлечен от кукера и страх от него, и това напрежение създава чувство на безпокойство. Стихотворението завършва с изчезването на кукера в нощта, оставяйки говорещия с чувство на объркване и почуда. Настроението и тонът на стихотворението ефективно предават усещането за тайнственост и омагьосване около загадъчната фигура на кукера.