Разликата е фундаментална: свободният стих е поезия; прозата не е.
Поезия без регулярен метър или рима. Използва прекъсвания на редове, поетични образи и вдигнат език:
Небето е платно,
Насено с облаци.
Някои са големи,
Някои са малки,
Някои са бели,
Някои са сиви.
Непоетично писане, организирано в изречения и параграфи — художествена литература или нонфикшън:
Небето беше прекрасна сянка на синьо, с няколко бели ниткообразни облака, плаващи над глава. Слънцето светеше ярко, и мек вятър вяеше през дърветата. Беше идеален ден за на открито.
Свободният стих използва линейност като структурен и семантичен инструмент — къде се прекъсва редът има значение. Прозата тече непрекъснато през страницата. Свободният стих прилага вдигнат език (компресия, метафора, звуково моделиране); прозата приоритизира яснота и наръчков поток. И двата са валидни; те просто служат на различни художествени цели.