Сред често срещаните избори в антологии, „Червена, червена роза“ на Робърт Бърнс (често наричана „Червената роза“) стои като най-ясният пример за лирична поезия – къс, музикален стих, центриран около лично емоционално переживяване, а не разказ.
Лиричната поезия приоритизира чувството над сюжета. Тя е типично къса, песенподобна и изразява единично емоционално състояние или восприятие. Стихът на Бърнс е пример за това:
О, любовта ми е като червена, червена роза
Току-що израснала в юни...
О, любовта ми е като мелодията
Която се свири сладко в тона.
Няма развити на сюжета – само интензивност на любовта, сравнена с естествената красота. Тази чистота на емоционален израз, отвързана от разказ, е известният знак на лириката.