Сцената се случва на бала в американското посолство, не под седация. Принцеса Ан (Хепбърн) претендира за прилепяна, за да избяга от натрапчив жених.
Тя рецитира Сонета 116 на Шекспир:
"Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds..."
Иронията: тя доставя стих за вечна, непоколебима любов, докато претендира да е напита, очаровайки тълпата и избягвайки жених. Това показва нейния остроумие, образование и игривата бунт на персонажа срещу протокола.