Ето разбивка на стихотворението:
Теми:
* Детство и невинност: Поемата е носталгично празнуване на едно младо, безгрижно време, прекарано в уелската провинция. Той предизвиква усещане за чудо и радост в естествения свят.
* Изминало време: Докато празнува младостта, стихотворението също така признава неизбежността на изтичането на времето. Цикличната структура на поемата, с нейните препратки към „зеления фитил“ и „слънцето“, изгряващо и залязващо, подчертава повтарящата се природа на живота и неудържимия ход на времето.
* Природата и свръхестественото: Поемата съчетава елементи от природата с почти митични образи, заличавайки границата между реалното и въображаемото.
* Загуба и смъртност: Празничният тон на стихотворението отстъпва място на чувството за загуба и неизбежността на смъртта. Последният ред, „И слънцето грееше, както блестеше преди“, признава цикличния характер на живота и неизбежността на смъртността.
Структура и език:
* Структура: Стихотворението е написано в сложна, неправилна форма, без определена римна схема или метър. Той използва смесица от къси и дълги линии, създавайки усещане за плавност и естественост.
* Език: Езикът на поемата е силно емоционален, използвайки богати образи и сетивни детайли, за да създаде ярка картина на пейзажа от детството.
Ключови идеи и изображения:
* "Зелен предпазител": Този образ е метафора на жизнената сила, която непрекъснато се обновява и нараства.
* "Слънцето": Представлява преминаването на времето, както ден, така и нощ, и цикъла на живота и смъртта.
* "Луната": Свързва се с нощта, съновидните образи и мистериите на Вселената.
* "Вятърът": Символ на промяната и природните сили, които са извън човешкия контрол.
Общо впечатление:
„Папратов хълм“ е стихотворение за горчиво-сладката природа на времето, красотата на младостта и неизбежността на смъртта. Това е силно и вълнуващо произведение, което изследва най-дълбоките човешки преживявания, използвайки ярки образи и емоционален език, за да създаде трайно впечатление.