1. Метафора: Шекспир често използва метафори, за да създаде ярки образи и да предаде по-дълбоки значения. Например в действие II, сцена II, Ромео сравнява Жулиета със слънцето:„*Но, меко! Каква светлина прониква през онзи прозорец? Това е изток, а Жулиета е слънцето.*“
2. Сравнение: Сравненията са друго поетично средство, използвано от Шекспир. Те включват сравняване на две неща с помощта на „като“ или „като“. В действие I, сцена I, Ромео описва красотата на Розалин, като казва:„*Красотата е твърде богата за употреба, за земята е твърде скъпа!* *Така показва снежен гълъб, който тъпче с гарвани, Както показва онази дама над нейните другари*.“
3. Персонификация: Шекспир придава човешки качества на неодушевени предмети или абстрактни понятия чрез персонификация. В действие III, сцена II, известният монолог на Жулиета съдържа пример за персонификация:„*О, Ромео, Ромео! , И вече няма да бъда Капулети.*" Тук Жулиета олицетворява любовта като мощна сила, която надхвърля семейните връзки.
4. Алитерация: Алитерацията включва повтаряне на същия начален съгласен звук в поредица от думи или срички. В действие II, сцена II Ромео изразява любовта си към Жулиета, използвайки алитерация:„*О, тя учи факлите да горят ярко!* *Изглежда тя виси на бузата на нощта* *Като богато бижу в ухото на етиопец .*"
5. Оксиморон: Оксимороните са фигури на речта, които комбинират два привидно противоречиви термина. Шекспир използва оксиморони, за да създаде акцент и да предаде сложни емоции. В действие I, сцена I Ромео възкликва:„*О, кавга любов, о, любяща омраза!* *О, каквото и да е нещо, първо от нищо сътворено!* *О, тежка лекота, сериозна суета, деформиран хаос от добре привидни форми! * *Перо от олово, ярък дим, студен огън, болно здраве!*"
6. Хипербола: Шекспир използва хипербола, което е преувеличение за акцент или хумор. В действие II, сцена II, Жулиета преувеличава яркостта на присъствието на Ромео:„*Сиянието на нейната буза би засрамило тези звезди, Както дневната светлина прави лампа; нейните очи в небето щяха да струят през проветривата област толкова ярко, че птиците да пеят и мисля, че не беше нощ.*"
7. Игра на думи: Каламбурите са хумористични игри с думи, които разчитат на множество значения или думи с подобно звучене. Шекспир включва каламбури в цялата пиеса за комедиен ефект. В действие II, сцена IV Меркуцио, докато умира, казва:„*Потърсете ме утре и ще ми намерите гробов човек.*“ Тази игра на думи се отнася както за това, че е мъртъв и погребан, така и за неговата хумористична, приказлива природа.
Това са само няколко примера от многото поетични похвати, използвани от Уилям Шекспир в "Ромео и Жулиета". Тези средства допринасят за емоционалното въздействие, живите образи и цялостната поетична красота на пиесата.