Уилям Шекспир тъка густо ковчег от поетични приемове през Ромео и Жулиета, повдигайки емоционалната интензивност и лингвистичната красота на пиесата. Ето ключови приемове с илюстративни примери.
Неявни сравнения без „като“ или „каквато“. Акт II, Сцена II: „Но, тихо! Каква светлина през онзи прозорец пробива? Това е изтокът, и Жулиета е слънцето.“ Жулиета става животодаващото център на света на Ромео.
Явни сравнения чрез „като“ или „каквато“. Акт I, Сцена I: „Така се показва снежен гълъб сред вранове, / Както тая дама над своите събратя се показва.“ (Ромео за Розалина).
Човешки качества на абстракции. Акт III, Сцена II: Моналогът на Жулиета олицетворява любовта като сила, надхвърляща имена: „О Ромео, Ромео! защо си Ромео? / Отреки се от баща си и откажи се от името си... И вече няма да бъда Капулет.“
Повторение на начални съгласни звуци за музикалност. Акт II, Сцена II: „О, тя учи факелите да горят ярко! / Изглежда, че виси на образа на нощта / Като богато бижу в ухото на етиопец.“ Звуците „б“ и „ч“ подсилват лиричността.
Противоречиви термини, поставени досега за ефект. Взривът на Ромео в Акт I, Сцена I е каскада: „О борене на любов, О обичане на мраз! О тежка лекост, сериозна тщетност... Перо от олово, ярък дим, студен огън, болна здравност!“
Преувеличение за акцент. Акт II, Сцена II: Жулиета за Ромео: „Яркостта на нейната буза би посрами тези звезди... нейните очи в небето / Ще струят през въздушния регион толкова ярко / Че птиците ще пеят и ще мислят, че не е нощ.“
Игра на думи с многобройни значения. Акт III, Сцена I, умиращият Меркуцио: „Питай за мен утре, и ще ме намериш сериозен човек.“ „Серьозен“ = сериозен и погребан.
Тези приемове, сред много други, създават поетичната тъкан, която прави Ромео и Жулиета шедьовър на английската литература.