Поезията е субективна, но има очевидни начини да се разграничи добра от лоша. Какво обогатява стиха и какво го затежава прави разликата между велико стихотворение и такова, че звучи скучно, клиширано или аматьорско.
Избягвайте очевидните референции. Хората четат поезия, за да разбудят въображението, а не да им се случва всичко. Напр. вместо „Дъждът дойде надолу“ (какъв друг път може?), просто кажете „Дъждът дойде“.
Излезте извън кутията. Бъдете готови да разтегnete границите на комфорта. Когато правите това, отваряте въображението за нови мисли, сцени, гледни точки и образи. Това извежда поезията извън „обичайното“.
Избягвайте „сладкаво“ (мислете: розите са червени, виолетките са сини) или клиширани фрази (мислете: тя беше студена като лед). Надеждните, преизползвани термини удрят стиха.
Използвайте приятен ритъм. Четенето на поезия е толкова за течене и пеене на езика, колкото за история/образ. Прочетете на глас – как звучи? Клатно, прекъснато или гладко?
Не използвайте обскуризъм в езика или образа за да впечатлите. Агендата ще просияе и ще има обратен ефект.
Прилагайте детайл и избягвайте общности. Напр. „багреният алпака кардиган“ вместо „червеният пуловер“.