Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Морален урок в "Безкрайна любов" на Рабиндранат Тагор: Любов като космическа постоянна

"Безкрайна любов" (от Градинарът, Стих 54 / Песен 54) е лиричен стих, а не разказ с един морален урок. Неговите теми са:

1. Любовта превъзхожда времето и формата

"Обичах те в безброй форми, безброй животи... Същата любов, която разцъфтява розата... танцува на пролетта." Любовта е космическа постоянна, рециклираща се през природата и реинкарнацията.

2. Вечното в ефемерното

Индивидуалните животи ("този малък живот") са кратки, но течението на любовта ги свързва всички. "Това е същият живот, който кача колыбела на раждане и смърт в океана."

3. Преданост като духовна практика

Любовта на говорителя е безкормилна, безлична, универсална – не посесива. Огледа Бхакти (преданост). "Сърцето ми докосна нозете ти... в живот след живот."

4. Единство на всичко съществуващо

Любимец и обичаник са един поток. Разделянето е илюзия. "Същият поток живот, който тече през вените ми ден и нощ, тече през света."

Извод

Любовта не е сделка или емоция, а фундаменталната свързваща тъкан на съществуването – безкрайна, безлична, божествена.

Поезия

Related Categories