"Безкрайна любов" (от Градинарът, Стих 54 / Песен 54) е лиричен стих, а не разказ с един морален урок. Неговите теми са:
"Обичах те в безброй форми, безброй животи... Същата любов, която разцъфтява розата... танцува на пролетта." Любовта е космическа постоянна, рециклираща се през природата и реинкарнацията.
Индивидуалните животи ("този малък живот") са кратки, но течението на любовта ги свързва всички. "Това е същият живот, който кача колыбела на раждане и смърт в океана."
Любовта на говорителя е безкормилна, безлична, универсална – не посесива. Огледа Бхакти (преданост). "Сърцето ми докосна нозете ти... в живот след живот."
Любимец и обичаник са един поток. Разделянето е илюзия. "Същият поток живот, който тече през вените ми ден и нощ, тече през света."
Любовта не е сделка или емоция, а фундаменталната свързваща тъкан на съществуването – безкрайна, безлична, божествена.