Бруно (9 г.) — син на високопоставен нацистски командант, отгледан в 1940-те привилегии на Берлин. Неговият свят: голяма къща, три най-добри приятели, изследвания, родителско внимание. После:
Баща е промоутнат → семейството се премества в „Аут-Вит“ (Аушвиц). Бруно го мрази: няма приятели, няма изследвания, войници навсякъде, ограда с тъжни хора в пижами.
Той обхожда оградата ежедневно. Среща Шмуел, същия рожден ден, същата възраст, противоположна страна. Говорят през жицата. Бруно принася храна, слуша, нищо не учи за предназначението на лагеря.
Бруно вярва, че пижамите са униформи; лагерът е ферма; смъкването на Шмуел е от „не харесва храна“. Статутът на баща го пази от незнание.
Бащата на Шмуел изчезва. Бруно предлага помощ за търсене — облеча полосата пижама, използва под оградата. Те са натрупани в газова камера. Бруно държи ръката на Шмуел в тъмнината. Баща намира дрехите по-късно.
Бруно не е герой, който расте — той е 레нза. Неговата невинност обвинява възрастните, построили света, в който блудска. Трагедията не е смъртта му; е, че смъртта му беше обикновена там.