1. Младост и възраст: В стихотворението се съпоставят образите на младостта и възрастта. Говорителят, който е в по-късните етапи от живота си, изразява желанието си да избяга от ограниченията на физическото стареене и да изпита обновена жизненост и креативност. Това съпоставяне подчертава дихотомията между ефимерната природа на младостта и непреходната същност на изкуството.
2. Византия и Ирландия: Йейтс противопоставя оживения град Византион с неговото богато културно наследство и артистичен блясък със сравнително селския и селски пейзаж на Ирландия. Това съпоставяне служи за подчертаване на копнежа на говорещия за по-стимулираща и естетически ангажираща среда.
3. Живот и смърт: В цялото стихотворение говорещият се бори с темите за живота, смъртта и трансцендентността. Той съпоставя образи на упадък и смъртност с визии за безсмъртие и артистично прераждане. Този контраст подчертава борбата на говорещия между неговия физически упадък и желанието му за трайно наследство чрез изкуството.
4. Класическо изкуство и съвременна цивилизация: Йейтс прави паралели между непреходната красота и мъдрост на класическото изкуство и мимолетните, повърхностни аспекти на съвременната цивилизация. Съпоставянето на тези елементи приканва читателите да размишляват върху стойността и значението на изкуството в лицето на времевите промени.
5. Чувственост и духовност: Стихотворението съпоставя чувствени образи, като "купола от многоцветно стъкло" и "златната мозайка", с духовна символика и религиозни алюзии. Този контраст подчертава опита на оратора да намери хармоничен баланс между земните удоволствия и духовното удовлетворение.
Съпоставяйки тези контрастни елементи, Йейтс създава динамична и многопластова поема, която изследва темите за смъртността, трансцендентността, изкуството и човешкия стремеж към смисъл и реализация.