Емили Дикинсън често се изобразява като затворница в бяло, пишаща стихове при свещена светлина. Но жената зад тиретата и наклонените рими водеше изненадващо тактилна, сензорна живот. Нея страсти – музика, градинарство, преписване, печене и четене – не бяха просто хобита; те бяха суровият материал на нейните удивителни стихове.
Дикинсън беше акомплиран пианист, който свиря ежедневно, често импровизирайки. Тя изучава глас, пее за семейни събирания и дори написа либретo за комична опера под заглавие The Colonel Master. Музикална структура – ритъм, каденца, повторение – директно оформяха нейния поетичен метър. Тя веднъж написа: „Свиря на пиано... нотите летят като птици.“
Градините на Homestead бяха нейната лаборатория. Тя неже екзотични цветя – жасмин, гадензии, папоротници – в оранжерията, и местни цъфте навън. Пресвани образци запълваха нейния гербариум. Цветята не бяха декорация; те бяха лексикон. „Блазящата звезда“, „Крокусът“, „Розата“ се появяват през нейните стихове като емблеми на устойчивост, смъртност и превъзходност.
Дикинсън написа над хиляда писма – остри, криптични, философски гъсти. До своя невестка سوزан, нейният ментор Томас Уентворт Хиггинсън, нейните братовчеди: всяко писмо беше изкуствено артефакт. Тя ги нарича „радост... суверенитет“. В тях тя репетира компресията и многозначността, дефиниращи нейната поезия.
Тя прославено пече имбирени бисквити, кокосови торти и черни моласови бисквити, спускайки кошници до децата в квартала от прозореца си. Печенето беше химия и грижа – измерване, трансформиране, споделяне. Домашният ритуал заземяше нейните метафизични полети.
Нейната библиотека съдържаше Шекспир, Бронте, Джордж Елиот и Библия. Но тя беше особено притежена към Емърсън и Торо, чийто трансцендентализъм резонираше с нейния радикален вътрешност. Тя четеше широко в съвременни списания, научни текстове и пътеписи – храняйки любопитство, което не познаваше граници.
Тези занятия не бяха побег от поезията; те бяха нейните съоръжения. В музика тя намери ритъм. В градинарство – образ. В писма – глас. В печене – трансформация. В четене – разговор. Емили Дикинсън не просто написа стихове – тя ги преживея.