Някои поети говорят за храна,
От три хранения на ден.
Закуска, обяд и вечеря,
Това е, което те казват.
Но какво да кажем за бедните,
Кои заспиват с празни кореми?
Които молят и молят за милост,
На хляба само кората, за да се насладите?
В свят на изобилие,
Където празниците изобилстват за някои.
Има други, които не знаят,
От къде да намеря мръвка.
Това е жестока ирония,
Че някои трябва да умрат от глад.
Докато други се отдават на лакомия,
Без никакво чувство за мярка.
Трябва да се съберем,
И се борете с това неравенство.
Никой не трябва да си ляга гладен,
В този свят на изобилие и просперитет.
Да въстанем срещу глада,
И се уверете, че всички,
има достатъчно за ядене,
И живот в изобилие, който да водиш.