Моностихът (често наричан еднодумна поезия) е поезия, сведена до своя атомен елемент: една дума, избрана за своя звук, образ или емоционален резонанс. Тя улавя момент, атмосфера или усещане с екстремална концизност – минималистичен кузен на хайкуто.
Моностихът доказва, че поезията не се нуждае от дължина, за да улучи. Една дума, идеално поставена, може да ехтира по-дълго от хиляди редове.