* Фигуративен език: Стихотворенията по-често използват фигуративен език, като сравнения, метафори, персонификация и символика, които са по-малко специфични от буквалния език. Това може умишлено да предизвика по-дълбоки, по-фини и по-индивидуализирани идеи от директното, буквално описание. Използването на образи в поезията също често приканва и дори изисква множество интерпретации.
* Конотация: Думите и фразите могат да съдържат скрити и имплицитни слоеве от предложени значения, а не само буквално значение от речника. Това може да отвори вратата за множество потенциални интерпретации. Думите могат дори да придобият уникални нюанси на значение в контекста на конкретно стихотворение, което поетът може умишлено да манипулира, за да създаде желания ефект.
* Сложност: Много стихотворения са по-компактни от другите жанрове и поетите умишлено използват избор на думи, синтаксис и ритъм, за да изградят сложни връзки и взаимоотношения. Това често може да доведе до концентрирана гъстота на значението, която читателят трябва да включи активно, за да разбере напълно.
* Алюзия: Стихотворенията често загатват за други културни произведения, като митове, история, истории, изкуство и друга поезия, която може да изисква знания, за да разопакова и разбере пълните значения.
* Емоционален отговор: Поезията често може да има за цел да предизвика специфична емоция или емоционална реакция у читателя, което може да помрачи яснотата и буквалното тълкуване. Емоционалните реакции могат да бъдат сложни и трудни за артикулиране, което прави точното тълкуване неуловимо.
В допълнение към тези фактори, поезията често е написана по нелинеен или фрагментарен начин, което може да увеличи нейната двусмисленост. Няма един „правилен“ начин за тълкуване на стихотворение и различните читатели могат да намерят различни значения в едно и също произведение. Това е част от това, което прави поезията толкова интересна и възнаграждаваща за четене.