„Почивка“ на Рита Доув (от „Grace Notes“, 1989) улавя побег на жена на плаж като радикално самообновяване.
„Място за убежище“ – топъл пясък, вълни като „колебайна песен“. Избягване от ежедневен стрес в сензорен мир.
Хоризонт „разтягащ се безкрайно“, залез над водата. Голямостта на природата смалява дребните притеснения; чудо замества тревога.
„Дойдох тук да се обновя“ – напуска „с чувство за мир“. Паузата възстановява енергия за връщане.
Доув (Поет-лауреат на САЩ 1993–95) превръща прост ден на плажа в ритуал на реквизиция.