В стихотворението Касабианка е представен като смело и послушно момче, което остава лоялно към баща си, адмирал Касабианка, дори в лицето на опасност. Въпреки интензивните битки и разрушенията около него, Касабианка отказва да напусне поста си и продължава да се бие заедно с баща си. Той показва голяма смелост и сила на духа в лицето на несгодите.
В крайна сметка Касабианка е смъртоносно ранен и умира с героична смърт, спечелвайки възхищението на своите колеги моряци и уважението на враговете си. Поемата служи като почит към смелостта, саможертвата и предаността на Касабианка към дълга, което го прави емблематична фигура на героизъм и лоялност.