Стихотворението е написано в шест строфи, всяка от които се състои от четири реда. Схемата на рима е ABAB, което създава усещане за единство и сплотеност в цялото стихотворение. Първата строфа представя обстановката и тона на стихотворението:
**Спрете всички часовници, изключете телефона,
Предотвратете кучето да лае със сочен кокал,
Заглушаване на пианата и с приглушен барабан
Изнесете ковчега, нека дойдат опечалените.**
Говорителят незабавно създава усещане за неотложност и тържественост, като моли всичко да бъде спряно или заглушено. Погребалната процесия е на път да започне и общността се готви да отдаде почитта си. Втората строфа описва опечалените, които са облечени в черно и вървят бавно зад ковчега:
**Нека самолетите кръжат стенещи отгоре
Драскайки върху небето съобщението Той е мъртъв,
Сложете панделки от креп около белите вратове на публичните гълъби,
Нека пътните полицаи носят черни памучни ръкавици.**
Говорителят използва хипербола и образи, за да предаде степента на скръбта. Самолетите кръжат и стенат отгоре, сякаш оплакват загубата. Гълъбите са с черни панделки, а дори пътните полицаи са с черни ръкавици. Цялата общност е засегната от тази смърт и ораторът призовава за колективно изразяване на скръб.
Третата строфа се фокусира върху ковчега, който се носи от шестима носачи:
**Той беше моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад,
Моята работна седмица и моята неделна почивка,
Моето пладне, моята полунощ, моите приказки, моята песен;
Мислех, че любовта ще продължи вечно:грешах.**
Говорителят описва починалия като всичко за тях. Те бяха техният компас, техният източник на комфорт и тяхното вдъхновение. Говорителят сега осъзнава, че любовта не е вечна и те са съсипани от загубата.
Четвъртата строфа е мощно обвинение в смъртта, която се олицетворява като жестока и безпощадна сила:
**Звездите не са желани сега:изгасете всяка;
Опаковайте луната и разглобете слънцето;
Излейте океана и изметете дървата;
Защото сега нищо не може да доведе до добро.**
Говорителят е толкова обхванат от скръб, че те искат да угасят цялата светлина и красота в света. Те чувстват, че нищо вече няма значение и че животът е безсмислен без човека, когото са изгубили.
Петата строфа е молба за завръщане на починалия, дори и само за миг:
**Ще дойде като младоженец при невестата си,
Той ще дойде, както младоженецът идва при невестата си;
Той ще дойде като младоженец при невестата си
Когато вечерта е дълга и нощта е широка.**
Говорещият копнее техният любим човек да се върне, дори и да е само за кратък момент. Те си представят починалия като младоженец, идващ при тях през нощта. Тази строфа предлага искрица надежда сред мрака на скръбта.
Шестата и последна строфа завършва стихотворението със силно утвърждаване на любовта:
**Трябва да се обичаме или да умрем.
Трябва да се обичаме или да умрем.**
Говорителят завършва стихотворението с просто, но дълбоко послание:че любовта е единственото нещо, което може да ни спаси от мрака на скръбта и смъртта. Трябва да се обичаме, иначе със сигурност ще загинем.
„Funeral Blues“ е мощна и трогателна поема, която улавя същността на скръбта и загубата. Използването на образи, хиперболи и персонификация от Одън създава ярка и незабравима картина на погребална процесия в Харлем. Стихотворението напомня за крехкостта на живота и значението на любовта.