Анализ на „Похоронен блус“ на У. Х. Оуден: Скръб, любов и космически разстройство
„Похоронен блус“ (известен и като „Сприте всички часовници“) е стихотворение от 1936/1938 г. на У. Х. Оуден. Въпреки че често се асоциира с универсална скръб, то не е поставено в Харлем специфично. Стихотворението изобразява превъзмощаваща лична загуба, изискваща публично признание.
Структура и форма
- Четири четиристишия (по- късни версии: четири строфи) с рима AABB (двойки).
- Ямбичен метър с вариации; музикален, химноподoben характер.
Строфо-по-строфов анализ
- Заповед за спиране на света: „Сприте всички часовници... Умълчете пианоте.“ Хиперболична претенция за пълна неподвижност, за да съответства на вътрешната разореност.
- Публичен ритуал на жалост: Самолети пишат „Той е мъртъв“, гълъби в жълт, полицаи с черни ръкавици. Личната скръб проектирана върху вселената.
- Мъртвият като космос: „Той беше мой Север, мой Юг, мой Изток и Запад / Моя работна седмица и моя неделна почивка.“ Любимият беше цялата ориентация на говорителя. „Мислях, че любовта ще трае вечно: грешех.“
- Пълно унищожение: „Звездите вече не са нужни: изгасете всяка / Сгънете луната и демонтирайте слънцето.“ Нищо не има значение без любимия.
Основни теми
- Скръб като край на света: Загубата разпажда реалността на говорителя.
- Любов като подреждащ принцип: Любимият структурира света на говорителя; загубата създава космическо беззаконе.
- Лична агония vs. публичен свидетел: Напрежението между интимна тъга и желанието света да я признае.
Стихотворението придоби нова слава чрез употребата си в филма Четири сватби и едно похоронение (1994).