"Скорост на парите" на Дианели Антигуа (не Алън) е лирично обвинение за това как капитализмът ускорява обръщението на пари, време и труд — често за сметка на човеското достойнство.
Накопяващи се стихове изграждат ритмичен момент, оглеждайки неуморния поток на парите. Метафори на кръв, вода и дъх преминават през поема, докато парите са олицетворени като призрак, бог и верига — всепоглъщащи, но неосязаеми.
Публикуван в Poetry Magazine и широко антологизиран, parçata предизвиква читателите да изследват собствената си съучастност. Тя слива поетична красота с политически сърдечност, поканвайки и естетична оценка, и критично размишление.