Самото заглавие въвежда идеята за скорост, внушавайки усещане за скорост и движение в потока на парите. Структурата на стихотворението отразява тази динамика, като всеки ред надгражда предходния, създавайки ритмичен и акумулиращ ефект.
Антигуа използва метафори, персонификация и други поетични средства, за да олицетворява парите и да опише тяхното присъствие и влияние в ежедневието. Тя преплита лични наблюдения, исторически справки и културни алюзии, създавайки гоблен, който резонира както с лични, така и с колективни преживявания.
Теми като труд, експлоатация и икономически различия се появяват през призмата на разказа на поемата. Поетът разглежда начините, по които парите могат да контролират, разделят и дехуманизират индивидите, особено онези, които са в периферията на обществото.
Поемата предизвиква конвенционалните представи за стойност, богатство и напредък, разкривайки скритите разходи и последствия, свързани с преследването на пари. Той насърчава читателите да разсъждават върху връзката си с парите и тяхното въздействие върху личното, социалното и екологичното благосъстояние.
Като цяло „Скоростта на парите“ служи като мощна критика на системите и структурите, които управляват потока на парите в обществото. Като смесва лиричното с политическото, Антигуа създава провокираща мисълта и навременна творба, която резонира със съвременните ни икономически реалности.