Редовният рим (често наричан пълен или истински рим) възниква, когато последният нагласен гласен и всички последващи звуци съвпадат точно, докато предходната съгласна звучи различно.
Редовният рим създава музикалност, структурна съгласуваност и задоволяващ sensación на предвидимост. Неговите варианти включват:
Редовният рим може да се среща като краен рим (край на стихове) или вътрешен рим (вътре в стиха). Той остава основен инструмент на поетичното ремесло.