„Моето малко момче, ние едва прекрачихме прага на този голям, широк, прекрасен свят,
И въпреки че сме видели толкова много, толкова много неразкрити лъжи, толкова много разкрити лъжи.
Така че нека се впуснем напред, с отворени сърца и любопитни очи,
Защото ние можем да изследваме света под тези необятни и звездни небеса."
В тези редове говорещият се обръща към своето „малко момче“, вероятно малко дете, и разсъждава върху тяхното споделено пътуване на изследване и откриване на света. Поетът използва образа на „праг“, за да подчертае, че те са само в началото на своето пътуване, като голяма част от света все още е неоткрита и чака да бъде изследвана.
Използването на фразата „така че нека се впуснем напред“ предава усещане за очакване и вълнение за това, което предстои. Поетът насърчава детето си да прегърне този дух на приключение с „отворени сърца и любопитни очи“ и да бъде възприемчиво към чудесата и откритията, които ги очакват.
Последният ред, „Защото светът е наш за изследване, под тези необятни и звездни небеса“, подчертава безграничността на света и огромните възможности, които крие. Той подчертава идеята, че светът е безкраен източник на удивление, знания и преживявания, които чакат да бъдат изпитани и ценени.
Като цяло, последната строфа на „Great Wide Wonderful World“ е покана за прегръщане на пътуването на изследване и откриване на света, като насърчава читателите да бъдат отворени към чудесата и възможностите, които предстоят.