Последната строфа звучи:
„Моят малък момче, едва сме прескочили прага на този голям, широк, чудесен свят,
И макар да сме видели толкова, толкова е неоткрито, толкова е разпръснато.
Нека се насочим напред, с отворени сърца и любопитни очи,
Защото святът е наш за изследване, под тези безкрайни и звездни небеса.“
Говорителят се обръща към детето си, размишлявайки за споделеното пътешествие. Образът на „прага“ сигнализира, че те са едва в началото. „Нека се насочим напред“ изразява предвкуване и вълнение. Последният ред подчертава безграничността на света и безкрайните възможности за откриване.
В обобщение, строфата поканва към обгръщане на изследването с отвореност и изненада.