Какво означава стихотворението The Bean Eater от Брукс?

В стихотворението на Гуендолин Брукс „The Bean Eater“ говорителят описва възрастна жена, която яде боб от консерва. Жената седи сама на масата и е описана като „свита и стара“. Тя носи „опърпано палто“ и „лицето й е набръчкано“. Говорителят отбелязва, че жената яде зърната си „бавно“ и че „не ги дъвче“. Ръцете на жената са описани като „възли“, а „вените й изпъкват“. Говорителят отбелязва, че „очите на жената са изцъклени“ и че тя „не гледа нищо“. Стихотворението завършва с въпроса на говорителя:„За какво мисли тя?“

Стихотворението „The Bean Eater” е мощна медитация върху стареенето, бедността и самотата. Описанието на говорещия за възрастната жена е изпълнено със съчувствие и състрадание. Говорителят отбелязва физическата слабост на жената, бедността и самотата й, но не я съди. Вместо това говорещият просто пита:„За какво мисли тя?“ Този въпрос предполага, че говорещият е любопитен за вътрешния живот на жената. Говорителят иска да знае какво се случва в главата на жената. Говорителят иска да знае за какво си мисли жената, когато яде боба си.

Стихотворението „The Bean Eater“ е вълнуваща и провокираща размисъл медитация върху човешкото състояние. Стихотворението ни напомня, че дори най-обикновените хора имат сложен вътрешен живот. Стихотворението също така ни напомня, че остаряването, бедността и самотата са част от човешкия опит.