„Котката“ на Фардъюн е лекотен еда за фелините екцентричности — независимост, любопитство, селективна привързаност. Ключови поетични ходове:
Поемата улавя котъвта автономия („скок и игра“), условните ѝ обгърнатия („облъска главата си / срещу коляно ми“) и суверенното ѝ любопитство („Целият свят е нейен за виждане“). Тя е миниатюрно писмо на любов към вид, който одомашни нас.