Стихотворението е разделено на две строфи, като първата строфа описва физическия облик на човека, а втората се задълбочава в неговото психологическо и духовно състояние. Първата строфа подчертава физическото изтощение на мъжа и тежестта, която годините упорит труд са нанесли върху тялото му. Лицето му е „гротескно“ и „зверено“, а очите – „хлътнали и мъртви“. Втората строфа разкрива, че вътрешният свят на човека е също толкова пуст, колкото и външният му вид. Той е „брат на вола“, който е сведен до просто оръдие на труда, без свобода на действие или чувство за себе си.
Стихотворението завършва с поредица от риторични въпроси, които предизвикват читателя да се изправи срещу последиците от състоянието на човека. Говорителят пита:„Кой го направи мъртъв за възторг и отчаяние, / Нещо, което не тъгува и което никога не се надява, / Тъп и зашеметен, брат на вола?“ По този начин стихотворението се превръща в мощно обвинение срещу социалните системи и икономическите неравенства, които са създали толкова ужасни условия за работническата класа.
„Човекът с мотиката“ е широко аплодиран със своите силни образи, емоционална интензивност и социална критика. Смята се за класика на американската литература и е вдъхновила множество произведения на изкуството, музиката и литературата. Поемата служи като напомняне за често пренебрегваните борби на работническата класа и предизвиква читателите да обмислят човешката цена на неограничения капитализъм и експлоатация.