Поемата изобразява счупен работник, прегнат над мотката си, лице „гротескно“, „зверизирано“, очи „запълзани и мъртви“ – човек, свършен до божество на товар. Говорителят пита:
„Кой го направи мъртъв за вълнение и отчаяние,
Нещо, което не тъжи и никога не се надява,
Незанимателно и удряно, брат на вола?“
Две строфи: физическо разорение → духовна пустота. Остро обвинение за експлоатация и човешката цена на неконтролирания капитализъм. Вдъхновено от картината на Миле; става символ на работническото движение.