В поемата Ризал изразява любовта и благодарността си към своята страна и нейния народ, размишлявайки върху неговите жертви и стремежи за тяхната свобода и независимост. Той се сбогува със семейството и приятелите си, търсейки тяхната прошка и разбиране за действията си. Ризал също се обръща към испанските власти, като изразява надеждата си, че смъртта му ще послужи като искра за разпалване на революцията за независимост на Филипините.
Заглавието „Mi Ultimo Adios“ улавя дълбокото значение и окончателността на посланието на Ризал. Това е трогателно и мрачно сбогуване, което предава дълбоките емоции, убеждения и непоколебима отдаденост на поета към неговата нация. Поемата представлява мощно свидетелство за патриотизма на Ризал и трайното наследство, което той е оставил като символ на филипинския национализъм.