„Тартария“ изразява дълбоко жъжду за въображаемо и духовно избягване. Говорият фантазира митичен свят, където:
Стихът дига самата поезия като превозно средство: „И ще имам леглото си / От слонова кост и злато... / И в моя двор пауни ще се претендират.“ Тартария символизира вътрешното убежище, където изкуството дава суверенитет над свят, неограничен от смъртност, рутина или социални очаквания.
Лъстите образност и хипнотичният ритъм на де ла Мар извършват именно това избягване, което описват. Стихът не просто изобразява фантазия – той изпълнява една, поканавайки читателя в пространство, където въображението царува.