В цялото стихотворение говорещият изразява копнеж да се освободи от обществените норми, очаквания и материализъм, за да приеме по-пълноценно съществуване. Представянето на Тартария като място, където „няма часовници, които да удрят часовете“, подчертава желанието на говорещия да избяга от безмилостния ход на времето и натиска, който то налага.
Акцентът върху трансформиращия характер на поезията допълнително акцентира върху темата за търсене на вътрешен мир. Лекторът предполага, че поезията има силата да пренесе читателя в сфери отвъд физическото, позволявайки му да надхвърли светското си съществуване и да се потопи в свят на въображение и чудо.
В крайна сметка „Tartary“ отразява копнежа за убежище, където говорещият може да избяга от ограниченията и тревогите на реалния свят и да постигне чувство на духовно освобождение, творчество и лична реализация.