Тонът на „Behind the House“ на Ровърт Фрост е носталгичен, почителен и кайничен. Говорящият припомня детско изследване зад къщата си – „веднъж обичаема дивост“ – жалейки нейната трансформация през времето. Меланхолия пронизва, докато рефлектира за преходността на живота и неизбежната промяна.