В Котелът на Артър Милър, Абигейл Уилямс излиза като катализаторна сила на пiesaта — персонаж, чието смесиче на тайна, калкулация и перформативна истерия я прави едновременно енигматична и опасно контролираща.
Защо „таинствена и манипулативна“ улавя нейната същност:
Абигейл действа в сенки дори когато е в центъра на сцената. Нейните мотиви остават частично засенчени — мъка? желание? оцеляване? власт? — правейки я непредвидима. Тя разбира логиката на съда по-добре от неговите архитекти и я огражда до волята си. Резултатът е персонаж, който хънее пiesa дълго след нейния изход: момичето, което изгори село, за да държи тайните си топли.