В цялото стихотворение говорещият използва различни техники, за да предаде своите емоции и мисли. Тя използва ярки образи, за да опише ужасите на войната и опустошението, което оставя след себе си. Тя също така използва повторение, за да подчертае болката и страданието, които изпитва. Тонът на стихотворението е дълбока скръб и загуба, но също така съдържа чувство за устойчивост и решителност да продължим напред.
Една от ключовите теми в поемата е контрастът между красотата на природата и грозотата на войната. Говорителят описва естествения свят по пищен и лиричен начин, използвайки образи, които внушават живот, растеж и обновление. Това е съпоставено със суровата реалност на войната, която е изобразена като разрушителна сила, която разкъсва животи и общности.
Друга важна тема в поемата е силата на любовта и паметта. Любовта на говорещия към Норман е постоянна нишка, която минава през цялата поема. Тя си припомня спомените им заедно и изразява копнежа си за неговото присъствие. Любовта и паметта са представени като сили, които могат да превъзмогнат смъртта и да осигурят утеха в лицето на загубата.
„Скъпи Норман“ е вълнуващо и провокиращо размисъл стихотворение, което улавя същността на човешкото страдание и устойчивост пред лицето на войната. Това е мощно напомняне за жертвите, направени от онези, които служат в армията, и трайното въздействие на тяхното отсъствие върху онези, които оставят след себе си.