Стихотворението започва с говорещия, който наблюдава врана на дърво от бучиниш, черно на фона на зимното небе. Докато той гледа, пада лек сняг, покривайки гърба на гарвана в бяло. Този неочакван и ефимерен момент на контраст между тъмната врана и чистия сняг предизвиква осъзнаване у говорещия.
Говорителят отразява, че този момент му е донесъл усещане за мир и яснота, подобно на „дар от Бога“. Той признава силата на природата да превръща дори най-обикновените и рутинни моменти в нещо красиво и значимо.
Чрез това просто наблюдение говорещият придобива усещане за обновление и признателност за красотата, която може да бъде открита дори сред предизвикателни или светски обстоятелства. Стихотворението оставя у читателя усещане за чудо и насърчава по-дълбока връзка с естествения свят.