"Над Уестминстърския мост" на Вордсуърт (1802) и "Ода на западния вятър" на Шели предлагат противоположни погледи: спокойствие срещу динамична трансформация.
Вордсуърт: спокоен зарит, непоклатимост, хармония ("нито един обект не се движи"). Шели: натрапчив, силен вятър, движещ промяна ("неконтролируеми сили", "вихрущи се вихри").
Вордсуърт намира красота в статичната хармония; Шели вижда природата като революционен катализатор.
Вордсуърт: визуален, прост език. Шели: абстрактен, метафоричен, олицетворяващ.
Два романтични поета разкриват многогранния характер на природата: мирно убежище срещу агент на революция.