Стихотворението представя контраст между страховете на говорещия за собствената му смърт и красотата и жизнеността на естествения свят. Кийтс използва образи и метафори от природата, като залеза, за да символизира преходността на човешкия живот. Поставяйки притесненията на говорещия в по-широкия контекст на естествения свят, стихотворението отразява универсалното преживяване на смъртността и насърчава читателите да оценят красотата на живота, докато трае.
Стихотворението засяга и идеята за наследството и желанието за безсмъртие. Говорителят се чуди дали неговата поезия и изкуство ще оцелеят след смъртта му, позволявайки на същността му да издържи отвъд физическото му съществуване. Това изследване на изкуството като средство за постигане на безсмъртие е повтаряща се тема в поезията на Кийтс.
Като цяло аргументът или тезата на стихотворението може да се обобщи като съзерцанието на поета за смъртността, значението на живота пред лицето на смъртта и търсенето на смисъл и трансцендентност чрез изкуство и творчество.