Фразата "fair thou owest" (архаично за "fair [красота] you owe") изразява благодарност или задължение към чужда красота или добродетел. Въпреки че точният ѝ Шекспиров източник е несигурен, три интерпретации са правдоподобни:
Контекстът ще определи точния смисъл, тъй като Шекспир често използва "fair" за красота и "owest" като стар форма на "owe".