Двойственост на себе си :
Централната тема на поемата е изследването на двойствената природа на говорещия, представена чрез метафората на огледалото. Огледалото служи като символ на саморефлексия, където Дас се изправя срещу несъответствието между външния си вид и вътрешната си психика. Тя поставя под въпрос своята автентичност и се бори с фрагментираните, многостранни аспекти на своята идентичност.
Нетрадиционна красота :
Das оспорва обществените норми за красота и съвършенство, представяйки себе си като "нелицеприятна жена". Тя изобразява своите физически недостатъци и уязвимости, подчертавайки несъвършенствата, които се крият под повърхността. Чрез това самоприемане Дас надхвърля конвенционалните стандарти и прегръща уникалните си качества.
Болезнени спомени :
Стихотворението е натоварено с натрапчиви образи, които загатват болезнени спомени. Дас загатва за минали преживявания, които продължават да хвърлят сянка върху нейното настояще. Тези спомени оформят представата й за себе си и допринасят за емоционалната дълбочина на стихотворението.
Желание за бягство :
В цялото стихотворение Дас изразява копнеж за освобождаване и бягство от ограниченията на собствения си ум и обществените очаквания към жените. Тя се стреми да преодолее ограниченията на своята физическа форма и да намери освобождение от бремето на миналото си.
Загуба и копнеж :
Думите на Дас предизвикват чувство на копнеж и загуба. Стихотворението предава емоционалната уязвимост на говорещия, докато тя се бори с липсата на значим друг. Образите на празни стаи и самотни фигури подчертават празнотата и изолацията, които тя чувства.
По същество "Огледалото" от Камала Дас е изповедна поема, която предлага интимен поглед към сложността на женското преживяване. Чрез интроспективна рефлексия Дас разкрива суровите си емоции, прегръща недостатъците си и предизвиква конвенционалните представи за красота и идентичност. Поемата е трогателно изследване на двойствеността на себе си, загубата и човешкия стремеж към автентичност и освобождение.