Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Пътят на Уолт Уитман: от съучастие до осъждане на робството

Поетичният глас на Уолт Уитман преживява дълбока трансформация по отношение на робството, оглеждайки собствената бурна еволюция на нацията. Неговите ранни произведения отразяват двусмислените, често съучастнически нагласи на времето си; по-късно поезията му става ясен призив за аболиция и човешко достойнство.

Ранна кариера (ок. 1850): Двусмислица и конвенционални тропове

В Песната на широката секира, Уитман включва passagem, която, удрящо, изглежда да подкрепя завоеванието и робството:

"Ето ги, робовете, свързани и гонени през широката изтягване!
Ето ги, бедните, източени от труд, гладни, безнадежни маси!"

Тук робовете са изобразени като спектакъл, техните страдания наблюдавани, но не оспорвани – отражение на епохалния расизъм и Уитмановото ограничено перспектива.

По-късно кариера (1855 нататък): Радикална емпатия и аболиционизъм

С Листа от трава (1855), особено Аз пея тялото електрическо, Уитмановото видение се разширява радикално. Той се идентифицира вицерално с робовете:

"Аз съм гоненият роб, съм се страхувам от ухапването на кучетата,
Ад и отчаяние са върху мене...
Насърчават моите замамени уши и ме бият насилствено по главата с кобилите им."

Това не е наблюдение – това е въображаемо въплотяване. Уитман осъжда обезчовечаването на робството чрез твърдение на споделена човешност.

Гражданска война и по-късно

По време на войната Уитман грижи за ранените войници (черни и бели) и пише страстно за каузата на Съюза. Неговите по-късно стихове (Барабански удари, Спомени за президент Линкълн) утвърждават наследството му като поет на демокрация и еманципация, оформяйки публичния дискурс срещу робството.

Обобщение

Ранни конвенционални погледи → по-късно изрична антиробска емпатия и отказ на институцията. Дугата на Уитман демонстрира способност за морален растеж – и силата на поезията да свидетелства.

Поезия

Related Categories