В „In Broken Images“ Роберт Лоуел използва комбинация от размерове, включващи свободен стих, бял стих и ямбик. Той използва вариации в дължината на редовете, за да създаде визуални прекъсвания и напрежение. Поемът не е ограничен до една формална структура, а експериментира с променящи се стихови формати.