В своята поема „Прометей разкъснат“ австралийският поет А.Д. Хоуп изобразява съвременната човечност като духовно празна – отчуждена от божественото и природата, застъплена в безсмислен рутин. Контрастирайки това състояние с непокорното, творчесто съпротивление на Прометей, Хоуп предполага, че съвременният човек приема ограниченията и липсва автентична цел. Поемата призовава за възвръщане на прометеевия огън: въпросуване на посоката на цивилизацията и търсене на истинско съществуване извъх холощия прогрес.