Напитката, която Джулиета консумира в Ромео и Джулиета (Акт 4, сцена 3), е спателен еликсир, измислен от брат Лоуренс – не реален отров. Неговият ефект: смъртно подoben кома, продължаващ „две и четиридесет часа“ (42 часа). Планът: Джулиета изглежда мъртва, се слага в семейната гробница, Ромео я взема при събуждане и те бягат в Мантуа.
Шейкспир никога не нарича съставките. В ранно-модерната фармакология такъв еликсир може да комбинира опиум, беладона, биложа или мандрагора – вещества, известни да индуцират дълбок седативен ефект, имитиращ смърт. Но еликсирът е драматично средство, а не фармакологична рецепта. Неговата цел е да изпита верността на любовта срещу машината на съдбата – и да разкрие фаталната хрупкост на комуникацията.
Монологът на Джулиета преди изпиване („Какво ако тази смес не действа vůобще? / Какво ако е отров, който братуче / Хитро е даде, за да ме убие?“) разкрива страха ѝ – и храбростта ѝ. Тя пие. Еликсирът действа. Писмото не стига. Трагедията следва.