Чарлз Ф. Кариловият леки стих „Жалбата“ (1888) улавя домакинска таблина, едновременно вечна и нежно комична. Говорещият, съпруг, жалежи от безпрестанната бързина на съпруга си. Тя прескача през закуска, лишава го от сутринния вестник и превръща всеки момент в състезание. Той моли за пауза — разходка, момент в градината, вдишване на спокойствие. Стихотворението приключва с нежност: въпреки раздразнението, той я обича и се надява, че ще научи да забави, преди животът да им мине на двама. Това е нежен, препознаваем снимка на брачен ритъм и тихата битка между сърдечност и присъствие.