Публикуван през 1899 г., вдъхновен от картината на Миле, този стих изобразява счупен земеделец, „покорен от тежестта на векове“. Въпреки че не е заглавен „Молитва“, неговите заключителни строфи функционират като секулярна молба към „майстори, господа и правители во всяка земя“:
Как ще изправите вече този образ;
Докоснете го отново с безсмъртието;
Върнете горещ поглед и светлината;
Възстановете в него музиката и мечтата;
Направете правда невековечните бесчестия,
Измамни грехове, нелечими страдания?
Стихът подбуди дебати за работническа реформа. Неговата „молитва“ изисква системна промяна, а не милостения – възстановяване на достойнството на експлоатирания работник. Той остава ориентир за социална поезия.