Поемата стана много популярна и предизвика значителна дискусия за социалните и икономически различия. Той се хареса на много читатели, които го видяха като отражение на борбите, пред които са изправени хората от работническата класа по време на индустриалната трансформация в края на 19 век. Евокативните образи и мощният език на поемата ефективно предават суровите условия и експлоатираните обстоятелства на работниците и резонират с тревогите на хората относно социалната несправедливост.
Стихотворението не споменава директно термина „молитва“, но има много качества, подобни на молитвата. Използването на езика и образите от Маркъм създава приповдигнат тон и духовна аура около земеделския работник, почти като библейска фигура, нуждаеща се от спасение. Освен това стихотворението завършва с молба към Бог да облекчи страданието на работника, като предлага надежда и възможност за божествена намеса:
_И очите на мъртвите волове
Обърнете се празен на мухите;
Но кой ще се обърне към него
Кой се мъчи, докато умре?
О господари, господари и владетели във всички земи,
Това ли е делото, което даваш на Бога,
Това чудовищно нещо, изкривено и угасено от душата?
Как някога ще изправите тази форма;
Докосни го отново с безсмъртие,
Върнете погледа нагоре и светлината;
Възстановете в него музиката и съня;
Изправете незапомнените позори,
Коварни грешки, неизлечими беди?
О господари, господари и владетели във всички земи,
Как ще се съобрази бъдещето с този човек?
Как да отговоря на грубия му въпрос в този час
Когато вихрушките на бунта разтърсят всички брегове?_
В тези заключителни редове Маркъм поставя дълбоки и рефлексивни въпроси, имплицитно насочвайки вниманието към необходимостта от социална реформа и обществена промяна. Въпреки че не е директно наречено „Молитва“, стихотворението въплъщава същността на молба или молба за промяна, засягайки темите за социалното неравенство и спешната нужда от намеса за справяне с отчаяното положение на работническата класа.