И двата термина описват контекста на стихотворението, но функционират по-различно:
Конкретните обстоятелства, събития или драматичен момент, разгръщащ се в стихотворението — какво се случва, кой действа, емоционалните заложби, конфликтът или напрежението, движещо парчето. Това е „какво се случва точно сега“.
Пример: Говорителят стои на разклон в гора, избират път („Пътят, невзетият“).
Физическият, временен и културен фон — къде и кога се случва стихотворението, социалната среда, сезон, време от деня, исторически период. Тя създава атмосфера и може да отразява или контрастира вътрешното състояние на говорителя.
Пример: Жълта гора, есен, сутрин („Пътят, невзетият“).
Те често се преплетват: персонаж, загубен в гора (обустановка) огледава вътрешна обърканост (ситуация). Но могат да действат и различно: обустановката на стихотворение за война (боище) очертава ситуация, фокусирана върху спомена на войник за дома.
Умните поети манипулират и двете, за да задълбочат смисъла и да ангажират въображението на читателя. Обустановката е сцената; ситуацията е пiesaта.