Сонетът на Клод Мкей от 1922 г. "На Бродуей" е мастерски урок в volta — внезапното обръщане на мисъл. В четиринадесет реда الجامайски роден поет от Харлем ренесанса разкрутява блестящото обещание на алеята, разкривайки расовия апартеид, пулсиращ под неоновата светлина.
Бродуей е "царица", "сирена", излъчваща "електрическа страст" от "храмели на наслада". Говорещият е прельestan: "Аз, също, бих изпил виното на лудоста." Образността е сензорна, обземаща, включваща.
Музиката спира. Погледът се премества от марквата към улицата.
Виждам бедните, уморилите, тъгащите,
Черните и белите, богатите, радостните —
Но не черните и белите заедно.
Цветна завеса разделя двете:
Радостта на черния човек не е радостта на белия човек.
Мкей измисля "цветна завеса" десетилетия преди "желязна завеса" на Чърчил, идеално улавяйки сегрегацията в Ню Йорк на 1920-те. Черни изпълнители (Етел Уотърс, Флоренс Милс) блестяха на Бродуей, но се сблъскваха с сегрегирани хотели, синдикати и заведения. Клубът "Котон Клуб" в Харлем представяше черен талант само за бели публика. Стихотворението държи алеяата на прельстване и изключване в едно напрегнато видение.
Петрарховият сонет (ABBAABBA CDECDE) — традиционна европейска форма — става съд за радикална расистска критика. Строгата структура съдържа експлозията на volta, огледайки съдържанието на черния живот в бели пространства. Мкей доказва, че "електрическата страст" на Бродуей е верига, непълна, счупена от цветовата линия.