Строфи 1-3:Описание на оживената атмосфера на Бродуей:
- Поетът рисува ярка картина на очарованието на Бродуей, с ярко осветени театри, билбордове и тълпа, жадна за забавление.
- Той олицетворява Бродуей като "магьосница" и "кралица", показвайки хипнотизиращия чар, който притежава над хората.
- Използването на думи като "песен на сирената", "надигане на джаз оркестри" и "електрическа страст" улавя жизнената енергия и сензорната стимулация, които Бродуей предлага.
Строфи 4-5:Изследване на желанието и изкушението:
- Маккей въвежда идеята за желанието и изкушението, свързани с Бродуей. Театрите се споменават като "храмове на насладата", които обещават моменти на любов и екстаз.
- Поетът описва индивиди, примамени от "тръпката" на представленията и "виното на лудостта", внушавайки дионисиев елемент на необуздана страст и угаждане.
- Стихотворението обаче загатва за възможността за разочарование и усещане за празнота след поддаването на тези изкушения.
Строфа 6:Промяна на тона, проверка на реалността:
- Тонът на стихотворението се променя внезапно в шестата строфа. Вълнението и увлечението на оратора отстъпват място на една по-отрезвяваща и критична перспектива.
- Маккей посочва, че сред целия блясък и блясък, Бродуей може да бъде и място на сурова реалност, където мечтите могат да се сринат и бедността присъства.
- Тази строфа предизвиква идеализирания образ на Бродуей, представен по-рано, и предлага по-нюансирано изобразяване на сложността на града.
Строфи 7-8:Расова дискриминация и отчуждение:
- Маккей изрично засяга въпроса за расовата дискриминация, като Харлем - предимно чернокож квартал - е физически разделен от светлините на Бродуей.
- „Цветната завеса“ представлява расовото разделение, което предотвратява пълния достъп и интеграцията на афро-американците в този свят на развлеченията.
- Поетът оплаква съществуването на тази сегрегация и ограниченията, които тя налага на чернокожите артисти и изпълнители.
Заключение:
„На Бродуей“ от Клод Маккей предлага многостранен портрет на Бродуей в Ню Йорк. Той улавя вълнението, привлекателността и сетивното претоварване на развлекателната сцена на града, като същевременно изследва темите за желанието, изкушението, расовата дискриминация и отчуждението. Поемата отразява собствения опит на Маккей като чернокож, навигиращ в културната и расова динамика на Ню Йорк в началото на 20-ти век, добавяйки дълбочина към сложността на известния театрален квартал на града.