В стихотворението „Олд Уилям“ бащата третира сина си с пренебрежение и неодобрение. Той постоянно го руга и унижава — наричайки го „глупак“ и „тъпак“, обвинявайки го в ленивост и никчемност. Този поддържан вербален насилие накрая отдалечава сина от дома, водейки до трагичната му смърт.
Стихът изобразява цикъл на емоционално насилие: жестокостта на баща унищожава точно онова, което той трябва да защити.