„Злото дете, спи“ (1948) на Теодор Ретке е психологичен портрет, който очеловечава мъчител.
Стихът се отваря със злото дете, спящо – мирно, невиновно, яростен контраст с неговата бодна жестокост. Тази уязвимост поканва емпатията на говорителя (и читателя).
От презрение („Искам да го разбудя и да кажа: / „Стани, излез! Има работа да се прави.““) към състрадание. Говорителят разпознава поведението на злото дете като защита срещу неадекватност.
Ретке подсказва, че дори злото дете е поврежден човек, способен на промяна – ако бъде разбуден за честна работа и самоконфронтация.