Стихът на Фентон Джонсън "Стар поправител" повдига скромен ремесленник до страж на колективната памет. В засенчен ъгъл поправителят работи с "внимателни ръце и търпение", поправяйки "белези и изцветяла крушево" и "износени реликвии". Но трудът му надхвърля физическото.
Всеки поправен обект става съд за емоционално възстановяване: "Той вдишва нов живот в нещата, които държим." Докато работи, разказва истории – "история, любов, усмивка на смех" – тъкайки "тапет от уникални животи". Стихът предполага, че запазване на материални артефакти запазва историите, които носят, и че тихата преданост на обикновения труд е свещено управление на миналото.
Джонсън чества невидимото майсторство, което "оживява миналото, с сърце и бард". Работилницата на поправителя е святилище,където счупени неща – и по разширение счупени истории – стават цели отново.