В малък ъгъл, където пълзят сенките,
Там коленичи стар ремонтник на своя занаят.
С внимателни ръце и търпение той ще запази
Миналото от избледняване в тъмна каскада.
Гледа белезите и избледнялата дантела,
Всяка изтъркана реликва от спомени от миналото.
С любящо докосване той връща топлина и благодат,
Поправяне на натрупаното време и време.
Няма твърде малка задача, нито един недовършен детайл,
Той вдъхва нов живот на нещата, които държим.
С нежна грижа, като нежна слънчева светлина,
Той кара миналото да се чувства отново ново, толкова смело.
И докато работи, историите, които ще споделя,
На историята, на любовта, на блясъка на смеха.
Неговият глас, успокояващ балсам, ще хвърли примката си,
Тъкат приказки за отминали времена, като копринен сън.
Така в тишината на скритото му кътче,
Старият ремонтник поправя не само плата.
Той тъче гоблена на уникалната книга на живота,
Връщайки радостта на онези, които ги познаваха и двамата.
Така че нека почетем този майстор на времето,
Чието умение запазва това, което другите биха изхвърлили.
Защото в неговия занаят намираме проблясък, звън,
Това оживява миналото, със сърце и бард.