1. Търсене на вдъхновение:
Поетът призовава музата, божеството или образуванието за напътствия и вдъхновение при писането на стихотворението. Това може да се разглежда като начин за признаване на източника на творческа сила и искане на неговата помощ.
2. Задаване на тона и темата:
Извикването установява цялостния тон и тема на поемата. Например, извикване на бог от войната би предложило стихотворение за битката и насилието, докато призоваването на любов богиня може да сигнализира за стихотворение за романтиката и желанието.
3. Създаване на персона на поета:
Изборът на кого да се покаже разкрива нещо за персона на поета и връзката им със света. Поетът, който се позовава на класическа муза, предполага връзка с литературната традиция, докато поет, позоваващ лично божество, може да изрази силна вяра в свръхестественото.
4. Създаване на усещане за ритуал:
Актът на призоваване може да създаде усещане за церемония и ритуал, издигайки стихотворението и му придава усещане за важност.
Примери:
* homer's *The Odyssey *: "Пейте, Богиня, от човека на обрати, скитник, след като той уволни свещения град Троя."
* John Milton's *Paradise Lost *: "Пейте, небесна муза, че на тайния връх на Орев или на Синай вдъхнови онзи овчар, който първо преподава избраното семе ..."
* t.s. Eliot's *The Waste Land *: "Видях със собствените си очи сибилът на кума, висящ в буркан, и когато момчетата казаха, сибил, какво искаш? Тя отговори, искам да умра."
Важно е да се отбележи, че не всички стихотворения използват призоваване . Това е традиционно поетично устройство, което стана по -рядко срещано в съвременната поезия, но все пак може да бъде мощен и ефективен инструмент.