Поемата започва с признаването, че хората са разнообразни и многостранни:
„Някои хора са луди по спорта,
Други за изкуствата.
Някои са амбициозни,
Други са доволни."
Това разнообразие се празнува, тъй като лекторът предполага, че уникалните интереси, страсти и цели на всеки индивид допринасят за богатството на човешкия опит.
Въпреки различията ни, лекторът подчертава общите нишки, които ни обединяват:
„И все пак, под всичко това,
Всички сме еднакви.
Всички искаме да сме щастливи,
Всички искаме да бъдем обичани."
Това споделено желание за щастие и любов надхвърля нашите различия и създава усещане за универсална човешка връзка.
Лекторът допълнително изследва спектъра от човешки емоции и преживявания, от радост до тъга, от успех до провал. Тези универсални преживявания, предполага лекторът, са това, което наистина ни прави хора:
„Всички се смеем,
Всички плачем,
Всички печелим,
Всички губим."
Повтарянето на фразата „Ние всички“ подчертава общността на тези преживявания, напомняйки ни, че не сме сами в нашите борби и радости.
Стихотворението завършва с празнуване на присъщата доброта на човечеството, въпреки недостатъците и ограниченията, които може да имаме:
„Да, ние сме грешни,
Но сме и красиви.
Всички сме способни на велики неща,
И всички ние заслужаваме щастие."
Лекторът насърчава читателите да прегърнат своята човечност, включително своите силни и слаби страни, и да се стремят към постигане на пълния си потенциал.
Като цяло „Още за хората“ е съзерцателна поема, която изследва тънкостите на човешката природа, подчертавайки нашите общи черти и ни насърчава да намерим радост, цел и връзка в споделеното човешко преживяване.