Какъв е говорителят и темата на стихотворението Flight Limbo от Джон Ъпдайк?

Говорителят в стихотворението „Flight Limbo“ от Джон Ъпдайк е човек, който е в състояние на лимб, както физически, така и емоционално. Те летят със самолет, но са отделени от другите пътници и също се чувстват изгубени. Темата на поемата е за човешкото състояние и как често сме в неопределеност, както във физическия си живот, така и в психическото си състояние.

Стихотворението започва с това, че говорещият описва физическото им обкръжение:те летят със самолет, но се чувстват отделени от другите пътници. Те описват другите пътници като "мухи" и се чувстват като сами и изолирани.

След това говорителят продължава да описва психическото им състояние:те се чувстват като в неопределеност, както физически, така и емоционално. Те не са сигурни къде отиват или какво правят и се чувстват като изгубени. Те описват живота си като „прахосване“ и се чувстват така, сякаш нямат цел.

Стихотворението завършва с молба на говорещия за помощ:те молят да бъдат „спасени“ от неопределеността си. Те искат да намерят смисъл и цел в живота си.

Темата на стихотворението „Flight Limbo“ е за човешкото състояние и как често сме в неопределеност, както във физическия си живот, така и в психическото си състояние. Стихотворението също така говори за важността на надеждата и необходимостта да продължим, дори когато се чувстваме изгубени.

Ето по-подробен анализ на стихотворението:

* Физическата среда на говорещия:Говорещият лети в самолет, но се чувства изолиран от другите пътници. Те описват другите пътници като "мухи" и се чувстват като сами и изолирани. Това физическо лимбо отразява емоционалното лимбо на говорещия.

* Психическо състояние на говорещия:Говорещият се чувства като в неопределеност, както физически, така и емоционално. Те не са сигурни къде отиват или какво правят и се чувстват като изгубени. Те описват живота си като „прахосване“ и се чувстват така, сякаш нямат цел. Психическата неопределеност на говорещия е резултат от физическата им неопределеност и липсата на връзка с другите.

* Молба на говорещия за помощ:Стихотворението завършва с молба на говорещия за помощ:те молят да бъдат „спасени“ от тяхното неопределеност. Те искат да намерят смисъл и цел в живота си. Призивът на оратора за помощ е знак за надежда и показва, че те не се отказват.

Темата на стихотворението „Flight Limbo“ е за човешкото състояние и как често сме в неопределеност, както във физическия си живот, така и в психическото си състояние. Стихотворението също така говори за важността на надеждата и необходимостта да продължим, дори когато се чувстваме изгубени.