В царства, където сенките танцуват,
Разгръща се тъжна приказка,
Където надеждата и животът са в транс,
и сърцата болят от неизказано
Едно скъпо същество си отиде,
Тяхното присъствие сега е празнота,
Оставяйки белези, които никога не отстъпват
В воала на тъгата ние сме окуражени.
О, плачете, вие небесата плачете
За загубата, която трябва да понесем
Чрез спомените ще запазим,
Пламъкът, който някога е горял чисто
Като есенни листа те нежно падат,
Духът им се разделя
И все пак в нашите сърца те ще живеят
В любовта те ще заченат
Гласът им, завинаги гравиран,
Отекващо в съзнанието ни
Тяхната топлина и доброта, дълбоко гравирани
Утеха, която човек намира
През сълзи търсим благодатта на утеха
Сред мрака и сивотата
Защото след себе си те са оставили следа
На любов, която няма да изчезне
Те продължават да пътуват, духът ни се извисява
За достигане на ефирни равнини
Където вече няма болка и страдание
Вечността, тяхната печалба
Така че нека скърбим с болки в сърцето
И почитайте живота, който водят
Тяхното наследство си отива завинаги
В любов и благодат те сеят.
Тяхната памет, пътеводна звезда
Носим, както живеем
Във всеки удар на сърцето близо и далеч
Тяхната същност ще остане