Елегия
В сфери, сенки танцуват,
Скорбива история се разкрива,
Къде надежда и живот лъжат в транс,
И сърца болят с неразказано.
Скъпо същество е отшло,
Техното присъствие сега е празнина,
Оставяйки блясци, които никога не дават път,
В скръбта вуал, ние сме поддържани.
О, жалете, небеса плачете
За загубата, която трябва да издържаме
Через спомени, ние ще пазим
Пламена, което веднъж гореше чисто.
Като есенни листа те падат нежно,
Техният дух си отива,
Във нашите сърца, те ще пребъдат
В любов, ще зачат.
Техният глас, вечно изсечен,
Ресонира в нашите умове,
Техната топлина и доброта, дълбоко изсечена
Утеха, която се намира.
През сълзи, търсим утехината благодат
Посред тъмнивата и сивото,
Защото в техния келим, са оставили следа
На любов, която няма да избяга.
Те пътуват нататък, нашите духове издигат
За да достигнат етерни планове,
Къде болка и страдание са повече не
Вечност, техният добив.
Нека да жалим с болно сърце
И да почитаме живота, който са живели,
Техното наследство, вечно отдалечава
В любов и благодат, те засеят.
Техната памет, наводнеща звезда
Носим, докато живеем,
В всеки сърдечен удар, близо и далеч
Техната същност ще устои.