Поетичната свобода не е просто въпрос на допускане на грешки или нарушаване на правила. По-скоро това е начин поетите да използват езика по творчески начин, за да изразят своите мисли и чувства. Използвайки поетична свобода, поетите могат да създават образи, емоции и идеи, които иначе не биха били възможни.
Ето няколко примера за поетичен лиценз:
* В поемата „Гарванът“ от Едгар Алън По говорещият използва фразата „самотните и равни пясъци“, за да опише плажа. Пясъците обаче всъщност не са равни, тъй като стихотворението продължава да описва говорещия, който върви нагоре и надолу по тях.
* В стихотворението "Тигърът" от Уилям Блейк, говорещият пита:"Коя безсмъртна ръка или око / може да оформи твоята страховита симетрия?" Това е риторичен въпрос, тъй като ораторът всъщност не очаква отговор. Той просто използва въпроса, за да изрази страхопочитанието си и възхищението си от красотата на тигъра.
* В стихотворението „I Wandered Lonely as a Cloud“ от Уилям Уърдсуърт говорещият се сравнява с облак. Това е сравнение, тъй като говорителят всъщност не е облак. Той просто използва сравнението, за да създаде усещане за изолация и самота.
Поетичният лиценз е основен инструмент за поетите. Това им позволява да изразяват себе си по креативен и уникален начин и да създават стихове, които са едновременно красиви и смислени.