Стихотворението „Куче“ на Валери Уърт е napisano в свободен стих, което означава, че липсва последователна римова схема или метричен модел. Тази органична структура дава на стихотворението естествен, разговорен ритъм, който огледа тихата интимност на наблюдение на любим домашен любимец.
Чрез избягване на ригิดни формални ограничения, Уърт създава усещане за спонтанност и близост между говорещия и кучето. Прекъсванията на редовете и темпото следват контурите на мисълта и перцепцията, а не предварително зададен модел, позволявайки на дълбокото емоционално свързване да излезне без изкуственост. Формата самата става разширение на съдържанието: ненатрупана, внимателна и дълбоко усещана.